| Мило братче, не знам преглеждаш ли си електронната поща, но решавам да напиша поредното писмо. Днес най-после се появиха ония от агенцията за недвижими имоти и половин час щракаха с фотоапарат бащината ни къща, белким някой англичанин се подлъже да я купи.
Ти знаеш ли, че в селото вече има едни такива? Голяма атракция са. Разбуниха духовете в позадрямалото селско ежедневие.
Та да ти разказвам за англичаните. Значи туй копаенето, за нищо го нямат. Цял ден махат с мотиките из градината, некопнато място не остана в двора им. Голям мерак. Ама и те къде са ти виждали мотика преди! Не им стига това, ами като видят комшийката си баба Вела, да крета из двора и тя да копае, англичанинът прескача през оградата и там подхваща с мотиката.
Тъй е, като няма фитнес в селото, да си раздвижват кокалите хората, в мотиката им е спасението.
Та тоя същият англичанин, като спре с копаенето, хуква към работилницата на дормаджийчето да му помага, че то нали сакато с единия крак, ама пък ръцете му златни. Маса да ти измайстори, прозорец да ти „спретне”, бе всичко му иде отръки.
Изглежда англичанинът е решил занаят да учи, щото кога не копа все при него „виси” и се мъчи и той разни работи да майстори, че и пари не иска.
Не знаех, че са такива ахмаци туй англичаните.
Пък англичанката една оправна, една чистница… Къщата и свети като аптека. И уж всичко им е наред, ама една мълва тръгнала из селото, а знаеш как е дето хората си познават и кътните зъби…
Абе, нямали брак тия хора бе! Че как може тъй !
Бабите сън не ги хващало от тая мисъл. Те и без това по цели нощи си бъбрят с караконджулите, ама след тая клюка, хептен…
И решили един ден да отидат и да ги сватосат, щото не може така да се разваля моралът на селото. Туй да не ти е в града…
Отишли те в къщата на англичаните и хъкъта-мъкъта, изплюли камъчето.
- Не може тъй – рекли – харни ора сте, дайте да ви оженим! Ще вдигнем сватба за чудо и приказ, баш по българските обичаи.
Англичаните помислили, помислили и взели да клатят глави напред-назад в знак на съгласие. Ама нали тоя жест по нашите български тертипи значи „не”, щото все всички обратно, пък ние на терсене…
Притеснили се бабите, че сватосването запецва и започнали пак отначало.
- Ма не мой тъй ма, чедо, – заагитирали те англичанката – ми срамота от хората е! Какво ще кажат комшиите от другото село, дето все ни търсят цаката да ни се присмеят за нещо.
Англичанката пак заклатила глава напред-назад, ама и бабите упорити…
- Ши та облечем в български сукман, досущ българска булка ши бъдеш. Ти само склони! Хем и нашите сърца да развеселите, че то напоследък само по погребения ходим.
На англичанката чак й светнали очите през очилата, като чула за сукмана и пак заклатила глава, ама този път се сетила да каже и едно „да”, та се разбрали със сватовниците.
Едно нещо само ги притеснило горките, че тая булка англичанка не искала сукман прояден от молци, а чисто нов. А къде ти нов сукман в днешно време. Разгеле, една по-млада жена от селото се решила да ушие и извеза нов сукман, под вещото ръководство на бабите и сега цяло село се готви за сватба, ама чисто българска, с бъклици, носии и прочие салтанати! Ми така де, англичани ще се венчават, къщял да не е българска!
Пък току виж, като надойдат и техните роднини за събитието и ние сме се уредили с клиенти за къщата, дето се вика…
Това е откъс от електронната ми книга "В ъгъла на кафене "Реалити"".
Публикувано от alfa_c на 11.05.2011 @ 21:13:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Сватбата" | Вход | 14 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сватбата от ASTERI на 13.05.2011 @ 12:43:06 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, приятелко:)))
Виж, до къде стигнахме...
Поздрави! |
]
Re: Сватбата от anonimapokrifoff на 11.05.2011 @ 21:40:32 (Профил | Изпрати бележка) | Много колоритно, поздравления! |
]
Re: Сватбата от zebaitel на 11.05.2011 @ 22:51:57 (Профил | Изпрати бележка) | Ха, разсмя ме, Мина! Браво ти! |
]
Re: Сватбата от vladun (valdividenov@abv.bg) на 11.05.2011 @ 23:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | Много е хубаво, Мина, пожелавам ти електронната ти книга да стане хартиена!:) |
]
Re: Сватбата от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 11.05.2011 @ 23:53:21 (Профил | Изпрати бележка) | -Извинявай, ама това съм го преживял, както и ти, иначе не би звучало така истински.
-Първо е тъжно, второ е много човешки поднесено и трето абе, когато боли-боли...
Жегна ме под лъжичката с това си откровение-Gerlan!!! |
]
Re: Сватбата от na_de на 20.05.2011 @ 21:53:57 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления, Галина!
,,...дето се вика...." от българско, та по- българско...)
Хареса ми!
Светлина по пътя ! :))) |
]
Re: Сватбата от barona_36 (dendi38abv.bg) на 21.05.2011 @ 11:37:50 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам англичаните и този разказ ме усмихна. А книгата ти ще има голям успех, Мина, защото перото ти е безумно талатливо, щом под него излизат такива бисери...като този разказ. Ив |
]
Re: Сватбата от vladun (valdividenov@abv.bg) на 28.10.2011 @ 17:17:59 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Мина!
Много си силна в тоя жанр, поздравявам те!:) |
Re: Сватбата от galina (diana610@abv.bg) на 28.10.2011 @ 22:16:35 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Благодаря ти, Владо! Да ти кажа, вече хич нямам вдъхновение за стихове. Все на такива ме избива. Но то като се огледа човек, хич да не ти се пише сатира ще пропишеш...
Но и ти май взе да пишеш в тоя жанр. Какво ни остава друго, освен да се опитаме да гледаме през смях на живота, който хем изтича, хем на нищо не прилича...:))) |
]
Re: Сватбата от ringo на 29.10.2011 @ 05:43:33 (Профил | Изпрати бележка) | Браво!
Хареса ми!
Поздравления за разказа, Мина!! |
]
Re: Сватбата от Markoni55 на 31.10.2011 @ 14:50:03 (Профил | Изпрати бележка) | Много яко си влязла в темата. Да се смееш или да плачеш и може би за това е силна. като поточе в лятна жега ромоли и чак не ти се ще да тръгваш И аз така, малко ми стана терсене като разбрах че не е просто разказ. Чакам книгата и на добър час. |
Re: Сватбата от Markoni55 на 31.10.2011 @ 14:50:06 (Профил | Изпрати бележка) | Много яко си влязла в темата. Да се смееш или да плачеш и може би за това е силна. като поточе в лятна жега ромоли и чак не ти се ще да тръгваш И аз така, малко ми стана терсене като разбрах че не е просто разказ. Чакам книгата и на добър час. |
Re: Сватбата от galina (diana610@abv.bg) на 31.10.2011 @ 15:02:21 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Привет, Ваня! Искрено ти се радвам. Надявам се до края на годината да излезе и в книжен вариант и тогава, като ще вземем да направим едно прадставяне при теб сред варненските приятели, ако нямаш нищо против , разбира се.:)
Колкото до темата, какво да ти кажа, направо си е смях през сълзи... |
]
Re: Сватбата от Markoni55 на 02.11.2011 @ 16:52:38 (Профил | Изпрати бележка) | С удоволствие! За мен ще бъде празник! Айде пиши! |
]
Re: Сватбата от galina (diana610@abv.bg) на 31.10.2011 @ 15:09:23 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Благодаря за добрите думи, Secret_rose ! :)
Електронния вариант на книгата можеш да прочетеш тук в сайт хулите. Просто влез в електронни книги и потърси "В ъгъла на кафене "Реалити""- Мина Кръстева. А до края на годината се надявам да излезе и в книжен вариант.
|
] | |