ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 932
ХуЛитери: 0
Всичко: 932
| Не вярвай,
че ти се усмихвам.
Това не е усмивка.
Душата ми плаче за теб.
Прикривам го,
после притихвам.
Ставам малка бучица лед.
За да не видиш,че сълзи
неизплакани в девет земи,
пред тебе са ме издали...
Любовта не е роб,не пълзи.
И не моли.Тя кърви.
До премала.
Не вярвай,че ти се усмихвам.
Това не е усмивка.
Душата ми плаче за теб.
После утихва.
С малка бучица лед
питието ти сипвам.
И се усмихвам.
Но ти не вярвай.
Публикувано от hixxtam на 30.09.2004 @ 18:02:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Не вярвай" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не вярвай от Merian на 30.09.2004 @ 20:30:51 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | ....противоречиви чувства ми предизвиква този ти стих.....гордост...тъга...и тази голяма наранена любов дето наднича от всичките ти стихове...... |
Re: Не вярвай от Meiia на 01.10.2004 @ 13:02:23 (Профил | Изпрати бележка) | Гордост ли...гордостта на една малка бучица лед в силно питие...Благодаря ти,Мериан,че все вникваш в думите ми,често невесели... |
]
Re: Не вярвай от rainy на 01.10.2004 @ 13:17:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не вярвай,че ти се усмихвам.
............................................
Усмихвах се разсеяно,
докато ожесточаващо се сривах.
Целувах те отчаяно,
и едновременно в сълзите си умирах.
Говорех нещо там безмислено,
а тежко, много тежко боледувах.
Обичах те обезкостяващо,
а после принудително си тръгвах.
И адът ме поглъщаше -
неопрощаващо,
стихийно
и безумно.
И пак мълчах, мълчах, мълчах...
и в душата си се гърчех,
и в ъгъл я натиквах
по принуда.
И не можех да призная
нищо, нищо, нищо!
Защото знаех -
независимо от всичко
в теб, и мен, и в нас
аз щях да те изгубя.
|
Re: Не вярвай от Meiia на 01.10.2004 @ 13:58:58 (Профил | Изпрати бележка) | Това е великолепно!Искрено!
И си го казала много по-добре от мен,за което ти благодаря..за освобождението..нали ти бях казвала за думите...
А стихотворението публикувай! |
]
Re: Не вярвай от rainy на 01.10.2004 @ 15:24:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Охх...ама не си права, Мейя! Така е - стиха, с който отговорих на твоя, има едно достойнство и то е неговата искреност. Оттам нататък зарежи великолепието, защото... аз карам малко джаста-праста... хаха.. макар наистина казват въздействат стиховете ми - това не са мои думи... и обаче едни ръбове кошмарни се намират само.. ужас....:)... Но!... в един момент като прочета нещо действително добро и не по-малко силно въздействащо като твоите “думи”, се хващам за главата и си казвам “Моето момиче, ти само си мислиш, че пишеш поезия....”..Сериозно ти говоря!..Обаче какво да направя - не мога по друг начин, пък не знам дали е поезия... по-скоро подредена по определен начин проза.
Благодаря ти за прекрасните думи, трогна ме! Не знам дали ще го публикувам Мейя, а всъщност той не е и готов. Само е нахвърлян... много има такива и често правя така, но когато прочетох твоя, за миг онемях от чувството. И така, не издържах, отворих и ти го “пуснах”. Асоциацията беше твърде силна и реших така да “коментирам” стиха. Ох, невъзможна съм... днес само на дълги отзиви ми върви.......:(...
А иначе ТВОЯ стих ти е великолепен, ама много! - и не по-малко силен и въздействащ, за разлика от моите съвсем конвенционални думи. Обаче някак...тези отзиви - не говоря само за тук, така се обезцениха, че предпочитам да не ги използвам за щяло и нещяло, а търся други начини да покажа отношението си. И обикновено разбират...:)
|
]
Re: Не вярвай от Meiia на 01.10.2004 @ 15:55:52 (Профил | Изпрати бележка) | :) Но аз не обичам съвършените неща,а спонтанните!За мен те често са по-заредени с истина.Сложно е,а аз днес съм някъде между думите.... |
]
Re: Не вярвай от Meiia на 02.10.2004 @ 12:36:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти.Помагаш ми да си повярвам и аз... |
] | |