автор: sbydnata

Сънувай ме,
каквато бях -
бяла, дишаща любов, щастлива...

Сънувай
усмивката ми пиеща от теб
нежност, топлина и сила...
Сънувай ме,
със кехлибарен поглед,
блестящ от чувства...
кадифена нежност,
пълзяща и горяща сетивата ти до ярък въглен...
Сънувай ме,
бушуваща, пенлива, дива
като вълна, избягала сама,
открила своя тъй жадуван остров...
Сънувай ме,
изгаряща във твоето желание,
във твоя пламък нетърпение,
недостатъчност и мъничка искрица страх...
страх, че случва се в съня ни...
Сега...а после... как ли?!

И аз сънувам...
и сънят ми е прекъснат от усмивка...
усмивка породена от целувката
за цял живот
събрала в себе си
и нежност,
и нетърпение,
и буря,
и копнеж,
и тъй жадувано спасение...
наричано... Любов...