| Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата три кашона с хартия и спрях в края на града, където за много клошари пункта за изкупуване си е нещо като работен офис. И както разтоварвах старите вестници, списания и папките с всевъзможните отчети и бумащини на вече закритата ми фирма, жената зад кантара възкликна:
- Я, ама аз в това списание преди двадесет години съм публикувала мои стихотворения.
Неусетно се разговорихме. На това място най-малко очаквах такъв разговор. И накрая си казахме един на друг, трябва отново да го направим. Нали и аз имам публикации там, че и с главния редактор се познавам. Много приятен и мил човек.
Не мина и една седмица, когато отново отидох до пункта. Този път в едната ръка носех плик, натъпкан с промоционалните предложения на големите вериги, с които са пълни пощенските ни кутии напоследък. А с другата държах двете списания, в които се изявявах като надежден автор. Не казвам млад, защото не би било вярно. Жената зад кантара се беше приготвила с нейните неща. И започна едно литературно четене, първо тя, после аз. И какво да видим, край нас кукнали няколко клошаря, отправили внимателно поглед и слух, жадни сякаш за култура. Това много ни изненада. И така започнахме веднъж седмично да се обогатяваме взаимно с духовното. Все пак животът е труден, но без извисеността на творческата мисъл и дори приповдигнатия патос закъде сме.
Най-изненадващо към нас се присъединиха двама. Един пенсиониран учител по български език и литература, и един по-млад несретник, на който годините обаче трудно се определяха под брадясалото му лице и мръсните дрехи. Но пък очите му, такъв пламък избухваше в тях, когато вадеше от джоба си омачканите листа и започваше да рецитира. Направо си беше роден талант, ако питате мене.
Беше вече минал месец и нашата група наброяваше вече десетина литератори. Дори си избрахме тричленно ръководство и гласувахме минимален членски внос, за да организираме бъдещите си мероприятия. Работата ставаше сериозна. Към групата се прикрепи и един непризнат от гилдията самоук художник. Така в края на втория месец издадохме първия си вестник, илюстрациите бяха негови. Наистина само от четири страници и с ограничен тираж, но така се започва. Началото винаги е трудно.
Имаме големи планове. Идва лято, денят става дълъг. След работно време клубът ни ще отваря врати два пъти седмично за всякакви таланти. Мислим на полянката зад пункта да сковем една малка естрада с дървени пейки. Луната ще ни свети, все пак всички се борим за нов, екологично чист свят. Обединява ни не печалбата от предадената хартия, а грижата за природата. Затова плануваме шествие против решението на общинския съвет да се изсече малката горичка наблизо в полза на поредното строително безумие. И други намерения имаме, но ще ги запазя засега в тайна.
На последното ни събираме поставихме въпроса как да се казва нашия литературен клуб. Може би ” Клуб на хартиените таланти”. Но сме готови за всякакви предложения, така че смело чакаме идеи отвън. А защо да не се регистрираме като сдружение с нестопанска цел, за да можем и банкова сметка да си открием. Все пак могат да се намерят и доброжелатели, които да ни спонсорират.
Моята приятелка зад кантара ми сподели, че оборотът й е нараснал двойно. При нея вече идват клошари от целия град. Е, малко им е по-труден и дълъг пътят, а и личните печалби страдат понякога от пропиляното за литература време.
- Но пък изкуството иска жертви - така с усмивка й отговорих аз, под одобрителния поглед на няколко новоприети и ентусиазирани членове на нашия клуб. Като си прибирах двата лева от поредния дневен предаден хартиен плик. Скоро непотребна хартийка не ще остане вкъщи, но това изобщо не ме тревожи. Нали гледаме към бъдещето все пак.
И накрая да не ме попитате истина ли е всичко това. Ами нали във всяко литературно произведение има художествена измислица. Ако много настоявате за отговор, така бих ви отвърнал.
03.05.2011 Любомир Николов
Публикувано от viatarna на 03.05.2011 @ 14:53:14
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Литературният клуб" | Вход | 9 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Литературният клуб от verysmallanimal на 03.05.2011 @ 15:35:13 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво!Поздрав! |
]
Re: Литературният клуб от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2011 @ 15:45:01 (Профил | Изпрати бележка) | Тъкмо реших, че е истина, да се включа и аз :) |
]
Re: Литературният клуб от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 03.05.2011 @ 16:17:01 (Профил | Изпрати бележка) | Ами аз нямах намерение точно да хамалувам :), мислех само да си пийвам кафенце докато чета поезия, но благодаря за признанието все пак, Любо! :)) |
]
]
Re: Литературният клуб от lubara на 03.05.2011 @ 16:11:41 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Твоето одобрение ме кара да мисля, че ако го бях написал преди два месеце, можеше да участвам с него на конкурса " Очи към себе си".
Ама то не е концерт по желание.
Поздрави! |
]
Re: Литературният клуб от anonimapokrifoff на 03.05.2011 @ 20:16:51 (Профил | Изпрати бележка) | Прекалено е хубаво, за да е истина, то пък е написано майсторски. |
]
Re: Литературният клуб от lenami19 на 03.05.2011 @ 22:14:25 (Профил | Изпрати бележка) | Тъкмо си казах, че имало и други луди като мен... а то - художествена измислица! Но майсторски си го докарал! |
Re: Литературният клуб от lubara на 04.05.2011 @ 07:37:47 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Ама то не се знае в каква степен от цялото е тази измислица, нали!
"Най-обичам луди жаби, луди жаби насън", се пееше в една песен.
Че като ги целунеш, понякога се превръщат в принцеси.
Поздрави! |
]
Re: Литературният клуб от ASTERI на 04.05.2011 @ 13:46:13 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави!
Има болка, но има и надежда!
Прочетох с удоволствие! |
]
Re: Литературният клуб от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.05.2011 @ 14:35:45 (Профил | Изпрати бележка) | Имам няколко предложения за име на клуба:
"Литературни суровини"
"Художествено рециклиране"
и девиз: "Граждани, не изхвърляйте старата си поезия в реката!" |
Re: Литературният клуб от lubara на 04.05.2011 @ 17:29:24 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | E, ти изби рибата! Макар този жаргон малко не го долюбвам, в случая не мога да го заместя с нищо мое. Все пак трябва да се възстановя от творческото си изтощение, вчера съм го писал този текст.
Най-много харесах девиза. Каката зад кантара наистина възкликна, виждайки едно старо списание, няма да му правя реклама.
- Ще донеса старите си стихотворения, като минете следващия път да ви ги покажа.
Разкрих се! Поздрави! |
]
Re: Литературният клуб от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 05.05.2011 @ 08:37:40 (Профил | Изпрати бележка) | Е, аз все още не те разпознавам :( И къде тук видя жаргон? |
]
]
Re: Литературният клуб от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 10.05.2011 @ 14:10:29 (Профил | Изпрати бележка) | "Изби рибата" си е един типично нашенски уточняващ жаргонен израз. Няма нищо против него и често го използвам, макар, че смърди на шаблони. |
]
]
Re: Литературният клуб от Markoni55 на 06.05.2011 @ 23:43:16 (Профил | Изпрати бележка) | Шега, но звучи реално...Като си помислиш колко му е? Между другото отвреме на време търся някои заглавия при един такъв пункт за изкупуване на киги, оказна се колкото и неглижиран собственика е изключително информиран за автори, заглавия, кога са издадени, колко издания е претърпяло дадено заглавие. Бях шашната.
Хубав текст! Поздрави! Пиши ме и мен в клуба! |
Re: Литературният клуб от lubara на 07.05.2011 @ 07:42:00 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Ваня, ето че си имаме вече почетен член от морската ни столица!
Сега напоследък си мисля, че съм готов за едно магазинче за антикварна литература. Толкова книги имам,че стартът ми е в кърпа вързан. Но не ми се разделя с тях, макар че надали съм прочел и половината.
Поздрави, морето вече не е мираж, сезонът тръгва след три седмици! |
]
Re: Литературният клуб от Markoni55 на 08.05.2011 @ 16:37:30 (Профил | Изпрати бележка) | Натисна ми болното място. Вече цяла седмица си изнасям книгите от семейния апартамент, който оставих на големия си син преди шест години и вече не може да ме чака и отлага ремонта му. Кръв ми капа за всяка книга, която реших да подаря на селската библиотека. Нямам толкова място в къщичката, която си построихме в Кранево. Част ще занеса в галерията да им бърша и там праха...ама пусто като не мога да се разделя с тях. Има и такива дето все си мечтая че ще ми остане време да прочета...Кой знае, може и такова време да дойде, ама сега мой не го искам още... |
]
Re: Литературният клуб от lubara на 08.05.2011 @ 17:09:33 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Ето това се казва единомислие. Преди години купувах редовно книги и си казвах, все ще ги прочета някой ден. Сега знам, че няма да стане, и въпреки това са ми скъпи. Поздрави на теб, галерията и морето! |
]
Re: Литературният клуб от inspired на 09.05.2011 @ 18:50:03 (Профил | Изпрати бележка) | Хе-хе!-хубав разказ! Чувствам се окрилен след прочетеното. Дали не мога и аз да се присъединя някак си... Къде е този пункт? Пописвам и стихчета, имам брада и не съм се къпал от месец...
Май е верно, че добрата литература винаги тръгва от дъното.
Поздрав! |
Re: Литературният клуб от lubara на 09.05.2011 @ 19:08:19 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Клубът е отворен за всички, които имат чувство за хумор, и могат да кажат, че читателите им са с един повече от членовете на тяхното семейство.
А за брадата, направо си за почетен член, защото и аз я имам! Поздрави! |
] | |