автор: Kanegan

Луната плува като бяла лодка,
в мастиленото синкаво небе
вълните облаци я плискат
пътува тя в космичното море.

Маршрута и около Земята,
а на брега ще се поспре
едва когато изсветли зората
и слънце грейне в звездното небе.

Облечена е в ореол от царско синьо,
искряща, обляна от лъчиста светлина,
тя и Плеядите ни се усмихват мило -
духовните ни братя свише със сърца.

Намигва Сириус отляво изумруден,
съпътствал Земята от безкрайността.
Макар живота тук да е абстрактно труден
утехата да търсим в Божиите дела.