автор: Pord

               На Зорница

Тъгата има име: есен.
И още много имена -
раздяла,
болка,
стъпкан кестен,
униние,
горчивина…

Тук нейде и смъртта се хвали,
че е готова да умре;
но се преструва
на умряла,
за да се хванем по-добре.

А колко хубаво се вижда
във есенната яснота,
че нашият живот е грижа
да доживеем любовта!

Ще зазимим чешми и чувства,
мечти и покриви,
и тен;
ще си внушим,
че е изкуство
да се живее ден за ден.

И все пак има нещо свято
в борбата ни
да се спасим.
Животът може да е кратък,
но вечна -
любовта.
Амин.