автор: zebaitel

Върху скалите на Риомаджоре, моя любов,
на площадчето, колкото нокът,
пред червената къща,
лодки рибарски са пръснати,
като семки от диня-

матово трепкат гърбовете на рибите,
сякаш твоята кожа по залез!

В къщата с цвят на зреещо грозде, моя любов,
във зелената къща на Манарола,
дето земята, опряла небето,
се люби със слънцето,
с вино ни черпи лозарят-
също вкуса на твоите устни,
със целувка току-що събудени!

В бледо-житната къща с железен фенер, моя любов,
там, където селцето Кордилия
с две ръце се е вкопчило в камъка,
за да не се търкулне в морето,
е домът на хлебаря,
хлябът тъй сладко ухае,
сякаш косите ти, напоени от вятър!

В портокалова къща с лилАви чадъри, моя любов,
във Вернаца, на малкия пристан,
живее прочутия майстор на пици-
под лилАвата сянка, чевръст и усмихнат,
той разнася слънца-„маргерити”
и пее, сякаш приглася
на смеха ти, подхлъзнал се в чашите!

А лимонено-жълтата къща с филигранни балкони, моя любов,
с кротнали бели пердета,
в Монтеросо ал маре
е хотелът, където нощта
свири на туба и пуща ръцете ти-
млади маслинови клонки-
в огнен танц по моето тяло!

Чинкуе Терре-пролетна капка вода, моя любов,
звънко кънти по паважа
на моите мисли,
праща ги пак във началото
на Сентиеро Адзуро, за да минат
през Риомаджоре и Манарола,
покрай Кордилия, покрай Вернаца
и Монтеросо ал маре,
където сме ти и аз.
-------------------------------------------------------------------------
http://www.italikabg.com/index.php?page=12-9-cinque-terre