Тупкащо въгленче си.
Криеш се в шепите
на потръпващата
зюмбюлена нощ.
Плахо ми светиш
с очи на запалена
тежка луна.
Нежно е.
Бавно излизам
от момичешката си
влюбена кожа.
Сърцето ми тръгва
самонадеяно
и навирило нос.
Никога не ме слуша.
Дано има място
в зюмбюлените ти
тупкащи длани.