автор: esme

Прилягам с невидима тръпка
и дълги ръце
до малкото хлътнало място
между ребрата,
където конците на топли дихания
обгръщат умората,
в люлка тъкана за мен,

далеч от тревогите
с остри стрелки
завихрям прегръдка
смалена до сладост
ограждам си място
до теб се разтварям
както бучката захар в кафе
а после,
после
притихвам
спокойна
понеже.
Страхът ми
те прави по-силен.