Не болеше. Упойката беше трепач.
Оперирах успешно душата си.
Без терзания, без лицензиран палач.
Отстраних сляп копнеж за приятели.
Не болеше. И нямаше капчица кръв.
Знаех точно къде да отрежа.
Хладнокръвно, без глас и без никаква стръв
си прерязах най-смело копнежа.
Две шишета упойка (над литър пелин)
се търкаляха после смълчани.
И (замаяна още от кипежа на виното)
шиех смело душевните рани.
Бърза работа. Свършена с точна ръка.
Днес живея напълно нормално.
Ако някой не ме одобрява така,
да се смята напсуван най-официално.