автор: GINKO_PRIM

и става дом за скитника
изостря сетивата
и спира пътищата му (пред знак любов)
да се роди и да прогледне светлината му
да я научи
на първи стъпки
и посока (все нагоре)
и със отворени пред бурите очи
изплаква цвят
превръща се на сянка
поръсва мълчанията с плътен аромат на пролет
и го опива –
разсъблича мрака му
и с капки кръв наквасва морни устни
стипчиво тръпне
песенно горчива прегръща вятъра
и продължава да сбъдва неочаквано очакване
замесвайки сезони и луни
в гнездо за птици
извайва нощем майчини безсъници
заприда приказки
и върху крехкостта на дланите си – клони
люлее щастието
и му дава корени