автор: galiakara

Нахлу в живота ми като стихия
Обсеби тъжните ми дни
Сега съм обич, песен и магия
каквато ти, Любов ме сътвори

Докосваш ме със топла длан
Лицето, светнало в надежда
и знаеш – няма да си сам,
в очите ми оглеждаш се...

Ти си БРЕГА,
за който толкоз бленувах
Аз- твоята БЯЛА ВЪЛНА
Нощем безпаметно те сънувах
Ти си ме търсил в съня...
Как да запазим тази магия
Как да посеем
нейно стръкче в пръстта?
Та от нектара му да пият
потомците- във вечността...