автор: Galatea

Смалявам се във своята тъга,
погълнала от тежестта на времето
и дишам въздух в утринна зора,
посрещам Слънцето за утешение.

След дългата мъчителна борба,
възвръщам своята усмивка със вълнение.
Потарям тихо Вечните Слова,
които носят моето спасение.

Душевен ритъм в мене затрептя,
във музика излива разрешение
на моите заплетени дела,
които внасят в мен съмнение.

Така щастливо тръгнах по света,
да търся своето велико приключение,
да гоня светлите лъчи на утринта,
превърнали ноща във просветление.