автор: rumpel

Когато небето през сънни зеници ме гледа,
когато луната от слабост изгрява по-бледа,
когато обхваната сякаш от странна магия,
аз бързам към тебе и теб се стремя да открия,
когато росата се сипе сама от звездите
и влюбени птици заспиват със смях във очите,
пред теб се изправям и волна, и плаха... Тогава
ти своята сила и своята мощ ми даряваш!