автор: ruslina

Христос Воскресе! - ще поздравите днес. Во истина воскресе! - ще ви отговорят автоматично. И...какво се казваше после?!...
Заучените думи, които не идват от сърцето, остават кухи и празни. Един циник ме питаше винаги, когато го поздравя с "Христос Воскресе!", "Ти видя ли?" Не, но вярвам!...
Вярвате ли? Вярвате ли, че доброто не умира? Че има прошка за всяка злина? Че може безкористно да се жертваш за другите, само за да докажеш, че саможертвата е изкуплението?! Вярвате ли, че Юда можеше да стане светец, ако вместо да се обеси заради греха си, беше останал жив с разкаянието си и беше посветил останалата част от живота си да сътворява добро, да помага на хората за прослава великата божествена енергия, която е жива във всеки от нас.
И Петър неколкократно се отрича от Хростос, но е Свети Петър, ключарят на райски порти. Ето, днес пожелавам на себе си и на всички - и приятели, и врагове /ако имам такива, защото аз не знам/ - ДА НАМЕРИМ КЛЮЧА ЗА РАЙСКИТЕ ПОРТИ В СЪРЦАТА И ДУШИТЕ СИ! Защото там са и Раят, и Адът! И във всеки един миг ние правим своя избор. Да възкресим доброто чрез /само/прощаването и ако сме на грешен път, просто да изберем правия - Пътят на Вярата, Надеждата и Любовта!
И да не забравяме думите на Майка Тереза, че НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ Е ОТЧАЯНИЕТО!
Христос Воскресе!