От небесния плам на душата ти
взимам малки искрици за огън,
после скришом крада от тъгата ти,
но сърцето да стигна ... не мога.
Нежността по листенца откъсвам,
от сълзите горчиви - по много,
в тишината ти стъпвам на пръсти,
но сърцето да стигна...не мога.
С нежна длан твойта болка обирам,
с Любовта ти се кланям пред Бога,
лъч след лъч си крада и събирам
твоя свят , но сърцето...не мога.