автор: vanilin

Като жълтък на счупено яйце
луната иззад облак бледен свети...
Навярно за омлети от планети
въртят рецепти звездните ръце.

Морето люшка Варна в странен валс,
облизва фар солената му пазва.
Ту Галатея с Ацис си приказва,
ту гларуси запяват мадригал.

Ухае юнска нежност на липи,
въздъхва тежко корабна сирена,
разсънва всяка обич, – нажежена
в очакване със ласки да заспи...

Бездомници – насън в уютен дом,
рибарите сънуват тежки мрежи.
Разпалва с ревност своите копнежи
далеч от тук моряк на чашка ром...

Привидни пустота и полумрак!... –
Душите на моряци и поети
над Варна зорко бдят през вековете
и с ревност пазят своя роден бряг!...