Страхът разкъсва хората.Със скок на хищник
смъртта ни дебне зад залостена душа.
Изгонени са чувствата и вътре нищото
съзижда в нас инстинкта да се саморазрушим.
Човекът за човека, отдавна е ловец на хора,
насочил дуло, вместо поглед към света
и не е звяра в клетката затворен ,
а крачещ до себеподобния на свобода.
За кой са ролите на осъзнати хищници,
щом инстинктивно ни прояжда завист ?
Усещам как растат под крехки мишници
за черни дни, най-белите представи.