автор: desert_inrose

Трепетно посрещам да се върнеш.
Трепетно копнея да ми бъдеш истина.
А така нетрепвайки
живота с теб прегърнах...
да поделяме и сънищата, и вините си.

Сега знам, че дълго няма да те има
в суетата на мечтите безпризорни...
Но ще се върнеш
тръгнеш ли си
и покоя ще надвиеш
да завземеш
в мен притихналите нощи.

И знам също,
че си капка нежен смисъл
в сълзата винаги за теб отронена,
защото в цялото ми Всичко си орисан
и Нищото като с тамян от мен прогонваш...