автор: divkozel

Аз те имам, но те нямам.
Друг те няма, но те има.
Пълна зрителна измама-
весел щъркел посред зима!

И се мръщиш, и те гледам .
И се смея, и нехаеш.
Глупава необходимост –
като да ловиш безкрая.

Да преливаш пусто в празно,
да строиш дворци сред блато,
да опиташ някак важно
да измериш небесата –

ето ти задачка проста.
Като за детето в мене.
Но рекичката под моста
ми нашепва ”Няма време...”

Кукувици го изпиха.
Таралежът го разнесе,
а щурецът го набута
в клубове по интереси.

Малко време ми остана –
колкото да си до мене.
Колкото да те подкрепям
в опитите за летене.