в памет на Людмил Янков
Твоето разчленено тяло
Рила като добра домошарка
прилежно събра и скъта под камък.
Нам остана другото тяло
замразен свидетел за живост,
което като съвестта си носим
нагоре по кулоара на Казана
и разтопява вледеняващия спомен за теб
от кацнал на ръба еделвайс
трудно достъпен
понякога невъзможен
възможно опазен
цвят от кристала
За камиларите на Камилата остави
изгърбени да ближат леда по скалите
и със солени сълзи от очите
да разтопяват от тебе живот.