автор: polinapet

Напираш да летиш, да станеш птица,
а крилете ти отдавна сънуват...
За какво са ти сини пространства?
Помени правим с пернати.
Не виждаш ли,че няма път нагоре,
че там е само Бог,ако съществува,
не губи последния си порив
там няма да намериш смисъл.
И се завръщат на пролет копнежите...
и те галят замечтано по устните...
На есен отлитаме заедно.
И дори си повярва,че може
А Бог скептично се усмихна
потърка ръце листопадно
отрони две капки надежда
и ги хвърли на изток...
Събирайки трохите от приказки
прекрачваш прага овехтял
Не стигнаха лета за перош...
Не стана птица...
Подивя!!!

Студено е!!!

Събирам дърва за котела
аз само разтапям катрани.


предизвикано от "напираш да летиш, да станеш птица."
ДаринаДечева