автор: alisa

Живеят думите във замък от доверие
и доверчиво приютени сезаслушват
в най-чистата мелодия от звуци,
която е написана навярно,
когато са сънували щурците.
Във този сън за нищо не се пита.
Попиташ ли - въпросът ще е отговор.
Така те нося в себе си, че песента ми
е твоя песен и са твои думите,
и е една космическа мелодия,
която ме завръща във Вселената.
И се завъртат знаците за равенство
между конкретната тревичка и галактика,
между семантика и нещо неизказано,
което ти от векове си знаеш.
Не ти го казвам. Казвам го на нищото.
И нека този сън да ми е мантра,
и нека ми е толкова естествено
и чисто като тихо детско вдишване.
И нека ми е късно да го казвам,
а кажа ли го - да е много рано.
Във този сън така те нося в себе си,
че ми е повод да износя и останалото....