автор: Fabiana

Отвъд тревогата, тъгата
и болката неизлечима.
Отвъд копнежа по чувствата
и силите недостижими,
по мостове невдигнати
и върхове нестигнати.
Отвъд желания за мъсти
и злоба непреодолима,
съмнения за удари под кръста,
страхове отчайващи, незрими...
Отвъд да мога да прекрача
и лишея на злото да изтрия
и нещо истински прекрасно
с любов да ме опие...