автор: alisa

Три часа след полунощ.
Никакво не е.
Нито е време за думи,
нито за стихове.
Търся си състояния
за оцеляване.
Пиша писмо. Наум.
До никой.
Може пък да очаква.
Близо е гарата.
Един влак отнася
осем съдби
към съдбата им.
Това с преброяването
е стара рецепта -
броиш и заспиваш.
Само че нямам какво да броя.
Приятели?
Пръстите на едната ръка
даже са много.
Врагове?
Сигурно ще пропусна някой.
Затова броя себе си.
С отрицателен знак.
Три часа след полунощ.
Никакво не е.
Нито е време за думи,
нито за сънища....