автор: ivliter

В нощта се носи мекото ухание на липов цвят. И потопени в него, звездите дишат учестено, въртят се упоени, играят танца си блещукащ, в дълбоката вселенска тишина.
Не са ли те среднощните космически пчели, жужащи в клоните край звездния пчелин? И в този топъл миг на тайнство къщите крайречни, надвесени над кротката припяваща вода, прибрали празничните пъстри дрехи на светлите си отражения, за нещо си шептят. В часа на нощно бдение водата нежна тиха музика реди и приказки приспивни пак чете на рибите. А там под старите върби просветват в мрака светулковите магистрали. Сред този аромат на пчелните мечти, отръскват къщите от себе си шума от миналия ден; свалили облачните си калпаци, изуват прашните си чехли и обличат неоновите си пижами. И гърбове опрели, те благославят в този час минутите за нежност отредени. А по калканите им гладки уличното осветление рисува с четките на сенките, красивите пейзажи на светулковата нощ. Една мечтателна луна, пробила облачния балдахин, провира сребърни лъчи да види, кой пръска тези нощни аромати в лицето на нощта. Липите не се хвалят, а тихомълком се споглеждат и прошумолява тихата им радост в короните им бухнали и пълни с птича песен. В такава нощ, когато, ухае на липа, когато блика сила за живот и се омесват миналото с бъдеще и настояще, кой, кажете ми, кой може да заспи