автор: bilqna_popova

Очите ми не са от тоя свят.
Но виждам как навежда гръб стрехата.
Цъфти череша в каменния град.
Жена изпрания чаршаф премята.

Живот се вкопчва в тая белота.
И после на шега денят се свършва.
Расте коприва. Къщата старее.
И някой ден съвсем ще се прекърши.

Жената нещо с майка си говори.
Вечерята сервира. И се смее.
Прозорците отново ще разтвори.
Звездите пак далечни ще белеят.

……………………………………
Тя, майка й, отдавна е при тях.