автор: hesperus

Сякаш някой със взлом като нежен погром
струна дръпна, дори не попита,
зазвъня, прогърмя, после литна, замря -
само ехото думите сплита.
Не разбра и къде съм в тази луднала песен-
аз просто се спрях като припев.
И го прераждам, и в света си го вграждам,
припявам го - без да моля и питам.
Искам пак да се скрия!...Тая чудна магия
от Любов е ужасен товар!

Някой друг ми почука - на кого ли му пука
от безсмислени думи и чар!