автор: _katerina_

Венеция съм аз-и майка,и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми -гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения.
Опитвах да съм нежна и добра,
и бляскава,и съвършена,
но нося само името жена
и огъня,в сърцето като знаме.
Венеция-и приказка,и блян,
и похот,сълза в морето на мечтите.
Лодкарят свири на лютнята в гърдите ми
и нежна музика опиянява ароматно.
По вените ми лумват вещерски пожари,
на кладата на любовта ще изгоря,
но истинска оставам във очите ти-
това ме прави обичана жена.