автор: ivliter

Прибира времето
прозрачните си летни отражения,
наситени с гореща страст
и с толкова емоции.
Съвсем внимателно сега,
в запрашения край на лятото,
пристига с тихи стъпки,
          за да не изплаши някого,
чаровницата есен.
Когато тя в ливадите поседне
сред изгорялата трева,
копите ще изсмучат от земята
последна топлина
и дългите си сенки ще прострат
под изтънелите лъчи на слънцето.
С променлив вятър
ще ни погали старата прошарена гора.
И в пъстрата омая в края на деня
на залеза
след сетната въздишка,
когато тръгнат
          уморените от паша облачни стада,
ще дойде есенната тиха вечер,
ще събере светулките в дланта си,
ще ги затвори в нея,
до следващото лято.