На...
Приличаш ми на застаряващ Маг,
изгубил чудотворните си сили,
заседнал в позападнал хоремаг,
в протест на пре-съпружеска идилия.
Крещящо се нуждаеш от коняк,
сервиран в архаична мазна чаша,
да го гаврътнеш с отигран замах
и да се метнеш в следващата "каша".
Изглеждаш като зъл, отчаян Маг,
превърнал еднорога си във кранта
и без да знаеш точно как,
изплел си примка от поантата.
Понякога направо ми се ще
да щракна с пръсти и да те събудя,
отчаяно магическо момче,
изгубило вълшебната си лудост....