автор: ivliter

Ще тръгнем
      без да се обадим на тревите
и без да се сбогуваме с дърветата,
с онези мълчаливи
притихнали свидетели
на нашата любовна среща.
Не ще погледнем и към слънцето –
то беше с нас и помни всяка наша ласка.
И нека птиците
съобщят за заминаването ни.
Ще минем боси и нехайни
по дългия си път обратен
край шипките обсипани с рубини.
Цветенцата усмихнати
ще кимат нежно
и с аромат ще ни облъхват.
Но няма да се спрем –
не ще се поддадем
на песента и на авлигата,
която часовете ни любовни
настойчиво подслаждаше
с най звънките си песни,
защото този път е извървян
и друго време ни отнася
             в друго място.