автор: aleko

Два месеца без работа. В търсене на късмета. На работа, подходяща за квалификацията и уменията ми. А мога всичко (е, не чак всичко, но така е думата)!
Ровичкане в Интернет, изпращане на мейли из цяла Австрия, с надеждата, че все на някой му трябва ценен кадър като мен. Цветуща автобиография. Откази. Учтиви... „Мястото вече е заето, но сме уверени, че с вашите умения и квалификация ще си намерите подходяща работа“. Два месеца... Хубавото е, че на белите хора им плащат и пари за безработни.
Интервю! Най-после! За хаусмайстор в хотел! Високопланински курорт. Чудесно! Посрещат ме с усмивка.Какво мога да правя? Всичко с електричество, силни и слаби токове, високи и ниски напрежения. Шлосерство. Дърводелство. Мога ли да боядисвам, защото се налагало пребоядисване на хотела (отвътре). Мога. Мога ли да ремонтирам батерии за мивки и душове, душ кабини, тоалетни казанчета, дограма и брави. Мога! Мога ли да помагам на всички останали, когато нямам работа? Мога! Разбирам ли от газови инсталации? Е, все пак съм майстор, а не магьосник. Разбират ме. Допаднах им. Започвам работа един месец преди началото на сезона и двайсет дни преди пристигането на останалия персонал.
Един месец боядисване. Стая след стая. Коридор след коридор. Етаж след етаж... Дойдоха камериерките, готвачите, сервитьорките. Започна се едно чистене...
Първите гости! Еуфория! И съответно няма още нищо за ремонтиране. Но има вече найлонови чували с боклук по всички етажи. И е работа на хаусмайстора да ги свали в помещението за боклука. Да сортира всичкия този боклук на пластмаса, хартия, метал, стъкло и общ... Не е много – трийсетина чувала на ден. Пък и го взимат само веднъж седмично, та помещението, където се съхранява няма да го мия всеки ден, а само веднъж на седмица (с „Аякс“ и вряла вода, и разбира се с огромна метла – четка). Свободно време бол... Дали?
От втората седмица гостите са вече много. В кухнята е паника. Не смогват с почистването и миенето. На помощ идва кой? Разбира се, вездесъщият Хаусмайстор. Като не е необходимо да се ремонтира машината за миене на чинии, може поне да се работи на нея. Или да се подсушават и полират вече измитите!
Е да, ама камериерките също се задъхват. Докато почистват стаите, Хаусмайсторът сваля старите и качва нови чаршафи. Не много. 200 – 240 комплекта... Ха ха ха. Майстор! 50-60 курса на три етажа. Бързо. Следващите гости вече чакат...
Ех, майсторе! Добре, че има сняг, та поне малко мъжка работа да хванеш. С голямата лопата пред трите входа. Другаде чистят фрези. Добре, че снегът е малко – повече от метър не е навалявал. Предни години е стигал до 2 – 3 метра на валеж! Да те видим тогава! Какво можеш да ремонтираш и колко си сръчен! И кога ще имаш време за токове, врати, прозорци, тоалетни и душове! Разбира се, след всичко останало...
И накрая, като останеш насаме със себе си, като се погледнеш в огледалото (не онова на стената, а другото, вътре в тебе), виждаш, че от човека от третия свят, човека, когото познаваш от детството, гостоприемния, готов на всичко за приятели и роднини, за род и Родина, не е останало нищо! Отсреща гордо ти се усмихва един съвсем нов и непознат БЯЛ ЧОВЕК.