На кого да разкажа душата си,
и последния вчерашен сън?
На кого да разкрия живота си
и деня, който чака отвън?
Издялани сякаш с длето
по челото ми спомени греят.
Нежен допир и вик на живот
в душата ми майчина пеят.
Всяка ласка не дава покой,
всяка дума е лодка и плавам..
Така пропътувах света-
с любов и най-вече с вяра.