Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (всяка прилика с реални събития и факти е преднамерено неслучайна)
Селото осъмна в тишина. Нямаше я сутрешната суетня из дворовете, не притичваха, забързани, жените с гюмчета или цедилки, не гълчаха беззлобно мъжете из кошарите и дамовете, не подвикваше селският пастир подир стадата. Даже петлите и кокошките не надаваха глас, въпреки че слънцето вече бавно полазваше нагоре. Сякаш и те, уж глупавите птици, бяха разбрали, че няма защо да будят рано-рано стопаните си. Тишината загръщаше селото – зловеща и настръхнала, прихлупила къщите, увиснала над прашните улици, над околните баири, над едва разлистилата се гора, над пресния гроб в селското гробище.
- Ех, отиде си Данчо! - промълвяха жените край комшулуците и плетищата.
А мъжете поклащаха сърдито глави:
- Не от старост и болест, от мъка си замина човекът.
И пускаха някоя пиперлия дума по адрес на “ония горе”.
Никой не знаеше откъде се бе взел Данчо. Скитник – ни дете, ни котè казват за такива като него. Една вечер преди години случайно замръкна в изоставена къща в края на селото. И остана. Постегна къщата, пренареди керемидите на покрива и заживя в нея. Селяните, препатили немалко от набезите на подобни случайни гости, отначало го гледаха подозрително. Ала времето минаваше, а Данчо никому пакост не стори и лоша дума от устата му не излезе. Ходеше из селото, помагаше тук-там за парчето хляб – я ще прекопае градината на някого, дето вече не го държаха краката, я ще нацепи и подреди дървата за огрев на някоя стрина, останала без стопанин вкъщи или ще потегне стълбище, килнала се ограда. Ръце и душа имаше за работа. Ако пък изкараше и една-друга пара, скътваше я в джоба си и се прибираше у дома. Само по празник се отбиваше в кръчмата, дето се събираха мъжете. Ей тъй, да се почувства част от общата радост.
Приеха го селяните лека-полека, свикнаха с него и взеха и те да му помагат. Кой някоя дреха или завивка ще му даде, кой разсад или фиданка ще му отдели, кой ще му покаже как да ашладиса издънките на джанката край оградата. Свъртя Данчо дом и покъщнина и заживя човешки. Кметът къде ходи, на кои врати тропа само той си знаеше. Но на Данчо и нови лични документи му направиха, и пенсийка му дадоха.
Година-две подир туй в двора му заприпкаха козичка с яренце и дребна шарена кравичка с две теленца, пухкави и шарени като майка си. Те му станаха и челяд, и дружинка, те му бяха и за грижа, и за радост. Раздумката с тях сякаш изтриваше горчилката на спомените - сутрин, когато ги изпращаше със стадата на паша, и вечер, докато шеташе около тях, очите му се смееха ли, смееха...
После дойде бедата – влезе в селото и като порой заля всяка къща, зачерни всеки дом. Отнесе де що имаше жива стока. Ветеринарите, властта равнодушно вдигаха рамене, криеха се зад някаква инструкция – не ги болеше тях ни за животните, ни за хората. Пък и защо ли да ги боли – бяха ли хранили и гледали, бяха ли делили от хляба си, за да има за добитъка, бяха ли му се нàдали да поминуват покрай него и тая пролет, и още много пролети занапред?
Слагаха грях на сърце селяните, ама си спомняха за онова, другото, време. И с пресипнали от мъка гласове си говореха как някога като се чуеше за шап, подкарваха животните към реката – течащата вода да отмие заразата, после намазваха копитата им с гъста каша от вар и син камък. А от околийския център пристигаше един стар доктор да ваксинира добичетата. Шапът минаваше и заминаваше. Селото бе преживявало такава беда, че и още много други като нея. И беше оцелявало.
Сега - не можело! Инструкция! И това поголовно и равнодушно унищожение гасеше в многострадалните селяшки сърца всякаква искрица вяра в бъдещето.
След ликвидацията на животните Данчо клюмна, очите му помътняха - такива като че безцветни и невиждащи бяха тогава, когато за пръв път се появи в селото. Гърбът му се преви, крачката му стана тежка и бавна. Седмица-две крета из двора, после се залежа и тихо угасна една сутрин. Мъжете го измиха и го облякоха, жените го оплакаха както си му е редът; на другия ден го проводиха в последния му път и се затвориха по къщите – мълчаливи, угрижени. Сякаш смъртта на довчерашния скитник беше последната капка мъка, която доизпепели душите им и с един замах изключи надеждата.
И щом свалиха карантината и премахнаха загражденията, тръгнаха керваните от коли. Мине-не мине ден, току изпърпори някоя, спре пред някой заглъхнал двор, натоварят в нея багажа и старците и ... далеч оттук.
Кметът ходи, агитира, придумва, че на - държавата ще помогне, ще изплати компенсации, ще си завъдят нова стока. Паратика работа – никой не го чуваше, никой не му вярваше. Един ден и той махна с ръка, хвана пътя към общинския център, отказа кметуването и се прибра при децата си в близкия град.
А ослепелите прозорци и залостените с катинари и вериги врати все така замръкваха и осъмваха в тишина. Само горе, на зеленеещия се баир, край хлътналия Данчов гроб, от време на време горестно прихлипваше вятърът – тъй, сякаш душата на селото се бе вселила в него и виеше на умряло.
Публикувано от viatarna на 08.04.2011 @ 12:33:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Някъде из Българско" | Вход | 17 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някъде из Българско от anonimapokrifoff на 08.04.2011 @ 13:00:14 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за текста! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 08.04.2011 @ 13:23:13 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Анониме!
Рядко пиша проза, затова високо ценя оценката на майстор-прозаик като теб!
Хубав ден!!! |
]
Re: Някъде из Българско от kristi на 08.04.2011 @ 13:24:58 (Профил | Изпрати бележка) | Болест за мор и по животните, и по хората...
Поздравления и от мен, mamasha! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 08.04.2011 @ 13:45:28 (Профил | Изпрати бележка) | Не болестта е страшната, а бездушието на тези, които могат да помогнат! Просто "мила родна картинка"!
Благодаря за вниманието и поздравленията, Кристи!
Хубав ден!!! |
]
Re: Някъде из Българско от verysmallanimal на 08.04.2011 @ 14:00:43 (Профил | Изпрати бележка) | Strashno...i strashno mi haresa, Pozdrav! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 08.04.2011 @ 14:07:56 (Профил | Изпрати бележка) | Да, страшно е... Особено за хората, поставени в ситуация без изход.
Благодаря, verysmallanimal! Радвам се на присъствието ти! Стоплят ме думите и вниманието ти!
Хубав ден!!! |
]
Re: Някъде из Българско от zebaitel на 08.04.2011 @ 15:28:20 (Профил | Изпрати бележка) | Пророчески е текстът ти, Юле! Много болка има в него, свила се като змия не само в сърцата на героите, но и в това на автора, и отдалеч си личи, че е писан с любов! Останалото е паратика работа, както ще кажат Странджанци! Поздрави за този текст! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:21:34 (Профил | Изпрати бележка) | Очите на хората от репортажите по телевизията, думите им, гнева им бяха в мислите ми. И както каза ти, разказът сам си дойде. А снощи по телевизията видях и този красноречив материал:
Мъртвото село Мъртвината [www.btv.bg]
Какво ти пророчество - жива реалност са обезлюдените села, просто точки от картата на България. И това ако не е илюстрация към моя разказ.
Благодаря ти за прекрасния коментар, Живче!
|
]
Re: Някъде из Българско от Valens на 08.04.2011 @ 15:55:11 (Профил | Изпрати бележка) | ....ослепелите прозорци и залостените с катинари и вериги врати все така замръкваха и осъмваха в тишина...
Ох, да е "някъде", а то "навсякъде"!
Много болка и загриженост има в прекрасно написаната ти творба!
Вярвам, че преди изгрев небето е най-тъмно, но колко още...
Поздрави! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:26:54 (Профил | Изпрати бележка) | Уви, Valens, май ще се окажеш права - навсякъде! Имало е някога селце, няма го вече...
Благодаря ти за отзивчивостта, която струи от твоите думи!
Хубав да е денят ти!!!
|
]
Re: Някъде из Българско от Markoni55 на 08.04.2011 @ 23:18:44 (Профил | Изпрати бележка) | Жестоко! Нямам думи! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:28:53 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ванюшка!
Жестоко е, наистина! Особено ако се вгледаш в очите на хората от Странджа!
|
]
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:32:49 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Звездна! Винаги ми е страшно приятно и топличко на душата, когато прочета твоето "Поздрави".
Благодаря и за оценката! Прозата не ми е най-силната страна, но май понякога се получава. :))))))) |
]
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:42:08 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е това, което става, Ради! Тъжно и страшно - гледаш очите на хората - помътнели и като че безцветни, слушаш думите и нещо те подпира отвътре, стиска те за гърлото. И ти идва да кажеш като Елин-Пелиновите герои "Бог не е милостив..."
Благодаря ти, че отдели време да прочетеш и тази ми история - знаеш, че присъствието ти винаги ми е много приятно!
Хубав ден!!! |
]
Re: Някъде из Българско от mariq-desislava на 09.04.2011 @ 11:13:37 (Профил | Изпрати бележка) | И разказите ги умееш, да ти се не види.:) |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 11:46:17 (Профил | Изпрати бележка) | MD, радвам се на всяка среща с теб. Благодаря ти, че се отби да прочетеш и тази ми история.
Всъщност знаеш - истинският писател е животът - ние само го преразказваме, къде по-добре, къде - не съвсем.
Хубав ден, MD! Дано да е малко по-весел и обнадеждаващ от вчера! :)))))) |
]
Re: Някъде из Българско от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 09.04.2011 @ 11:46:56 (Профил | Изпрати бележка) | Ами снощи, един от телевизора, направо го каза:
- Те, живите още, с обещанията - можем ли да ги нахраним?
От глад умират, а на паша не ни разрешават...
Много хубав текст, mamasha! И точно на място, и на време! :)
Поздрав от мен!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 12:06:52 (Профил | Изпрати бележка) | А видя ли и това по btv:
Мъртвото село Мъртвината [www.btv.bg]
Хубава илюстрация за моя разказ, нали?
Благодаря ти за поздравите Бой-Бой! Оценявам вниманието ти, защото прозата не ми е най-силната страна. Но когато гледаш в очите на хората и четеш болката им, мисля че няма как да не се получи!
Хубав ден, Бой! С повечко слънце и надежди!
:))))))))))) |
]
Re: Някъде из Българско от angar на 09.04.2011 @ 22:33:15 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Покъртително!
Но и аз си спомням - шап в Странджанските села се е появявал и в миналото, но никога не е бивало такова поголовно унищожение на животните: част са измирали, другите са оставали. То иначе поминъкът, а оттам и населението в Странджа, отдавна да бе изчезнало.
За жалост, днес и без "шап" селата обезлюдяват. И не само в Странджа - това село "Мъртвинка" нали е в Еленския Балкан, и в района шап не е имало.
Браво, Мамаша! Разказът ти е чудесен като разказ, а колко е актуален, колко бързо си реагирала! "Като хрътка си - захапваш във въздуха!" - така би те похвалил Шекспир!
А изразът ти "паратика работа" е толкова странджански! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 23:00:43 (Профил | Изпрати бележка) | Прав си, Ангаре, Мъртвината наистина е в Еленско. То затова и заглавието е "Някъде из Българско", а не "Някъде из Странджа". Много неща се насложиха, докато се избистряше идеята - и шапът в селата на Странджа, и болката в очите на хората, гневът им срещу бездушието на властта, резултатите от препрояването, които показват, че около 200 села в България са се превърнали само в географски понятия.
Израза "паратика работа" съм го чувала и запомнила от свекърва си, светла и памет на жената. Аз съм странджанска снаха от съседното на Близнак - едно от огнищата на шап, село. Така че познавам проблема от първа ръка. Може би това ме подтикна да напиша този разказ.
Благодаря ти, момче-ангел и дявол, за вниманието и похвалата! Радвам се, че историята ми откликва в сърцата на приятелите!
Спокойна вечер!
|
]
Re: Някъде из Българско от Ufff на 09.04.2011 @ 13:33:08 (Профил | Изпрати бележка) | На пръв поглед човек изглежда като писано за друго време. Но това е "пейзаж" от днешна България и ако не се замислим, ще сме хептен дървета без корени. Скоро. |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 14:02:39 (Профил | Изпрати бележка) | Само ако подозираше колко си права, Уфффче! Пък кой знае дали пък не е това целта на упражнението: да забравим "край свой роден, бащина си мила стряха". Защото, видите ли, трябва да се научим да мислим като европейци. А това, че сме единствената страна в Европа, запазила цели 13 века език, култура, национална идентичност и народностно име - това просто няма значение за някого. Това може да си остане в книжките и учебниците по история.
Благодаря за вниманието, Уфффче! Радвам се да те срещна! И дано скоро да е и наяве.
Хубав ден! С усмивки, слънце и надежди! |
]
Re: Някъде из Българско от Narwal на 09.04.2011 @ 20:00:33 (Профил | Изпрати бележка) | Много философски разказ. И много актуален. Поздравления, Мам! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 09.04.2011 @ 21:47:15 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Жоро! Просто се опитах да разкажа добре една история. Прозата не ми е най-силната страна, но... може пък и да се е получил разказът. Щом толкова хора го казват. :)))))))))
Спокойна вечер, Капитане!!!
|
]
Re: Някъде из Българско от mamasha на 10.04.2011 @ 21:46:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се опитам - не обещавам. Прозата не ми е силната страна, понякога се получава добре, друг път просто не става и го зарязвам!
Благодаря ти за сълзите!
Хубава вечер, Маймунчета ми! Имам нещо за теб на Лични! |
]
Re: Някъде из Българско от mamasha на 14.04.2011 @ 13:30:36 (Профил | Изпрати бележка) | Миа, радвам се, че си открила и прочела моята историйка! Благодаря ти за добрите думи!
А за "прихлипваше" - не зная, може и да е иновация, може и да не е. Просто тази представка"при" най-добре маркираше нюанса на чувството.
Хубав ден, Миа!!! |
]
Re: Някъде из Българско от mamasha на 17.04.2011 @ 10:32:33 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Тайничке! Зарадва ме с думите си!
ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА!!!
:))))))))))) |
]
Re: Някъде из Българско от azzurro на 16.04.2011 @ 15:25:33 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравявам те Мам за хубавия текст - сви ми се сърцето истински до болка казано!!! |
Re: Някъде из Българско от mamasha на 17.04.2011 @ 10:35:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ванюшко!
Боли, зная! Българска действителност, какво да се прави!
Ала днес е Цветница - да се усмихнем и да отворим душите си за надеждата!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
:))))))))) |
] | |