автор: liulina

Подвижна съм, неплувала
преди така,
а кораб врязал се е в брега,
на моите изсмукани зърна ...
Плъзнала съм в себе си,
загрят от влагата ми ръжен,
развихрил огъня си в ритъма
окръжен ...
От мисионерска,
душата ми се впуска в порочна
и държи творящия безумно топъл ...
Поет е пътят към свещенодействие,
засята е с биологичен материал,
онази с функция и ерекция ...
и сливат се в едно напитка и бокал ...
(сякаш са създадени така)