автор: Valens

Благодаря ти, че ми позволи
в труден миг да ти помогна!
Знам, питаш се, какво целя,
защо ли се опитвам да те трогна.
Протегнатата ми с любов ръка
под вежди някак си поглеждаш.
Нормално е - юмрук. А пък така?!
Какво кроя? Отново се натаралежваш.
А аз разперила ръце, летя щастливо.
Колко радост днес ми подари!
Победа над безхаберието сиво,
надежда, вяра в дните по-добри.
Ти обичта ми днес не разпозна.
Ще трябват още мъничко светулки
и в някой ден огрян от топлина
ще дойде твоя прощапулник.