автор: ru

Душата ти е храм, където,
живеят само боговете!
Искам да остана там,
и да осветя нозете си.

От стъпките ми по земята,
ще никнат незабравки,
ще грее слънце и ще пеят
птици , сладкогласни.

Не съм богиня, но пусни ме,
в твоя храм да коленича.
Грешките ми ще простиш ли?
Бог и грешните обича!