автор: plami_6

Твойта чиста душа ме намери:
поигра си, раздвижи кръвта...
Звездопад от небесните сфери
ме поръси и срина скръбта.

С чародейство душата пробуди,
глътка жива вода ми преля
и жигоса кошмарите луди -
всички болки за миг разпиля.

Заобгръща ме плащ светлина
и залюбих отново живота.
Във сърцето ми стих затрептя
и надеждата плахо потропа.