автор: magiq02

Молех те,
ръцете си да свиеш,
като гнездо -
подслон за плах врабец.
Очаквах,
със листа да го обвиеш,
черничеви -
знак тих, на любовта венец.
Заричах те,
в сърцето да не пускаш
прелитащите птици и ята..
Прошепвах,
че врабецът ще остане,
и в зима твой, и в летен,
душен зной...
Мълвях, зовях, мълчах...
и се обричах...
Врабец, но верен, всеотдаен...
и обичащ.
А ти хареса прелетната птица....
Скворец....
Дано остане.