автор: m_space

Някой безсънно от кошмари ме брани
и чува в мълчание най-силните викове,
тогава, когато цяла съм в рани,
тогава, когато съм най-нетърпима..

Тогава, когато всички се дръпват,
защото не нося смях и надежди,
защото край мен вали и е тъжно,
а да гледаш чуждите болки е тежко...

Тогава, НЯКОЙ безмълвно ме брани
завива ме с обич и нищо не пита..
И аз заспивам ранена, но сгряна
и благодаря на Бог за това, че ТЕ ИМА!...