Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | В едни вече далечни времена, в които военната служба беше задължителна, съществуваше така нареченият „триъгълник на смъртта”: Елхово – Грудово – Звездец.
Съдбата ме запрати в Елхово. Когато пристигнах на гарата за първи път, след десетина минути пеша попитах посрещача си кога ще влезем в града. „Вече сме в центъра му” – беше отговорът. За човек, роден и отрасъл във Варна, въпросът ми беше съвсем логичен. Малките къщички и кривите тъмни улички нямаха нищо общо с понятието „град” – поне за мен.
На следващия ден се оказа, че Елхово си има къса, но хубава главна улица, която съсредоточава целия обществен живот. Вечер там властваше офицерството редом с нагиздените местни моми, които с всички средства /в любовта – като на война/ се домогваха до избраник с пагон, без значение дали е ерген или украсен с брачна халка: да стане „офицерка” беше лелеяната мечта на почти всяка млада елховлийка. В този край, където местните се наричат тронки и жените са известни с ината си, имат един лаф: „Най зор е коза да дереш и тронка да ебеш.” Нямам никаква представа как се справяше войнството с първата част от поговорката, но на втората се отдаваше безстрашно и самоотвержено.
В малкото градче, случи ли се нещо в него или околностите, клюката се разпространява мълниеносно. Един от старшините за малко не остана без пенис. Хванал си любовница, но не искал да се развежда и тя му го отхапала – ако беше продължила и по-нагоре, щеше да превърне потърпевшия необратимо във Фаринели. Докторите го закърпиха и възвърнаха целокупната му мъжественост. Че са серт жените им, серт са.
Както казва народът, има зло и пó зло. Граничната застава се оказа скучно място накрай земята с изолирана общност, в която и най-малкият конфликт много бързо приема характера на световна война: ха на някого му се е сторило, че другият е погледнал благоверната му по-блажно, ха са се хванали за тететата или калашниците. Да не попадаш в буря, развихрила се в чаша вода – по-страшна е и от океанската: такова цунами те отнася, че Господ да те пази.
Само след 1-2 години Елхово стана за нас символ на Голямата Цивилизация, а Малката бяха първо Голям Дервент и Крайново, а после – Лесово. /Между другото, в Крайново дълги години помнеха шавливата блондинка с апетит към младите редници – „офицерката” Камбурова: пристигала от заставата на кон, връзвала го за кола пред кръчмата, прекосявала уверено с гумените си ботуши застлания й със слама под, обръщала на екс три яки ракии и си тръгвала, изкарала акъла и разпалила мераците на дядовците./
Дъщеря ми Бела, когато беше тригодишна, прекръсти Елхово на Елхубаво. Рядко стъпвахме там – най-вече когато има учебен батальон. Беше удоволствие да се обикаля из магазините и окото да се радва на дрехи, различни от зелените военни униформи. Тогава в града работеха няколко завода, най-известният от които „Яница”, и си беше въпрос не просто на късмет, но и на солидни връзки да се уредиш с плетено модерно парцалче, предназначено за чужбина. Харчеше се като топъл хляб и продукцията на „Невен”, който по-късно се прекръсти на „Студио В2” с главен дизайнер кореняка елховлия Васил Василев.
Една вечер в читалището концерт изнесе Маргарита Хранова, тогава двайсетина годишна. Салонът беше препълнен с войници и офицери и тук-там по някоя жена за разнообразие на пейзажа. Певицата се появи в дълга бяла прозрачна рокля, която ясно очертаваше зърната на гърдите й. Войската просто полудя и само здраво набитата в манерките дисциплина й попречи да изпотроши столовете, но едва ли е неутрализирала естественото напрежение на безсънните нощи след това.
Вечер командированото офицерство засядаше в ресторанта на хотел „Колхида”, в който нощуваше. Стаите бяха направо луксозни за времето си и помнят както славното пиянство на мъжете под пагон, така и безславното им осиране в най-пряк смисъл. Но им прави чест на военните: никога лоша дума не се чу за сразените в надпиването другари.
Поделението на гранични войски беше точно срещу циганската махала, в която живееха най-красивите цигани в държавата: много отбиващи военната си служба не похабяваха семе и разнообразяваха местния геном. Щом по границата има обстановка, маневрената група се натоварва в камионите и тръгва натам. Качва се и взводният и хвърля незагасен царски фас. Русо цигане го грабва мълниеносно. „Ти мегеец ли си?”, пита го офицерът. „Не, сапьор” – отговаря хлапето и сините очи се смеят от мърлявото му лице…
Така беше някога в градчето: кипяха любов и омраза, страст и живот. Днес е западнало и населението се е смалило наполовина. Хората се молят да имат за хляба. Заводите или не работят, или едва кретат. Военните ги няма – съкратени са. Армията, доколкото съществува такава, е от наемници. Пред поделението на граничарите зеят дупки и е невъзможно да се мине оттам с кола. Циганите отсреща са за окайване, както и повечето българи от другите махали. Няма го кльона по границата, държавата е разграден двор, заставите са пусти. Хотел „Колхида” е остарял и празен, по главната улица преминават не накипрени, а смазани от живота елховлийки.
Хората, които още ме свързват с този град, са Кольо и Гинка. Имат голяма и красива бяла четирикатна къща близо до съда. Някога, щом им отидехме на гости, почваше ядене, пиене и веселба. По някое време Кольо, като му дойдеше в повече ракията, усилваше от касетофона правото хоро, провикваше се „Суста!” и удряше коляно в пода. Напразно му мърмореше жена му за късния час и съседите: човекът си изиграваше танца и отиваше да си легне – дотам му беше пиянството.
После мизерията запрати Кольо, минния специалист, за дълги години по строежите в Израел. Гинка е безработна и четвърта година се бори с нехочкиновия лимфом. Мъжът й вече е в Италия – пак по строежите. Кольо сега не пие – мъчат го камъните в бъбреците и други болежки. Казва, че най-щастливите дни в изгнаничеството му са тези, в които праща парите за България: да има жена му с какво да плати на докторите и дъщерите му да могат да преживеят. Забравил е да пее и да играе хоро.
Двата етажа на къщата стоят недовършени. Те са за децата, когато се оженят, но гевета /зетьове/ така и не тропат на портите им. А момичетата пораснаха и младостта им преминава… Дори и да се задомят някой ден, коя ли би живяла в Елхово?
За мен това градче си остава Елхубаво: заради двамата ми безкористни приятели и заради отминалото време.
Публикувано от valka на 05.04.2011 @ 22:38:15
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Елхубаво" | Вход | 14 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Елхубаво от esperanca на 05.04.2011 @ 23:22:39 (Профил | Изпрати бележка) | Преди две години направих 4100км за 15 дни из България, Елхово запомних с етнографския музей, щях да пристигна след 18часа, направо от Родопите през Странджа, помолих ги по телефона да ме изчакат, не можех да остана за нощувка, а исках да видя музея, уредничката ме чака, извън работното си време остана, цялата експозиция ми показа и на допълнителните въпроси отговаряше, запомних Елхово... |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 00:03:21 (Профил | Изпрати бележка) | Аз бях малко встрани от културните събития, но такава ми е била кармата. |
]
Re: Елхубаво от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 05.04.2011 @ 23:45:14 (Профил | Изпрати бележка) | Пропусна само една подробност - там се ходеше с *открит лист*(пропуск).
Не, че беше много трудно получаването му, но беше *гранична зона*.
Но затова - каква девствена, невероятно красива природа!
Не , не съм служил там, но съм ходил. На лов за диви прасета...
Тази България вече я няма! И никога няма да я има! Нещо като младостта ни, Анониме... Беше!
Незнам, дали можеш, дори бегло да си представиш, в каква рана бръкна!
Дълго ще има да ближа кръв от тези спомени...
Не,не съм забравил вкуса и! Все още...
Но има..., има смисъл! Имах нужда! Може би за да напиша и аз нещо... струващо си.
Благодаря ти!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 00:07:48 (Профил | Изпрати бележка) | Непременно напиши! А с открит лист се ходеше на юг от Елхово и проверката ставаше още в автобуса. Дивите прасета бяха бол, сега не знам дали са останали. Някога турците ги завръщаха в наша територия, защото на тях не им трябват по обясними причини. Преживяване си беше да вървиш покрай браздата, да срещнеш анадолеца с автомата, който върви успоредно на теб, и да ти каже: "Мараба, комшу!" |
]
Re: Елхубаво от rainy (daring.rain@gmail.com) на 06.04.2011 @ 00:37:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Караш ме да се чувствам остаряла. Шом започнем да живеем със спомените си, край!
:)
Шегувам се, разбира се. С ‘карането’, не с остаряването. То е факт. Но ми спомни как обиколихме България с татко (светла му памет!) със старата ни Лада (която по-късно крадях нагло). И Елхово беше един от градовете, за които се питах какво, по дяволите, правя там и защо ме е закарал.
Пустош. Мухи. Жега. Скука. Светът беше спрял... И му виках: ‘Айде бе, тате, карай към Бургас и морето!’ Трябваше да минат много години, за да да разбера някои неща. И може да е смешно, но бих живяла на такова точно място днес, стига да мога да си го позволя.
Всъщност, не си даваш сметка колко даваш с текстовете си. Защото си атеист, ще преглътна пожеланието, но лично и на питие няма да ти го спестя.
:)
|
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 22:34:08 (Профил | Изпрати бележка) | Да ти призная, с възрастта и атеизмът ми се разколебава. |
]
Re: Елхубаво от kamik на 06.04.2011 @ 10:05:14 (Профил | Изпрати бележка) | Пристрастена съм към разказите ти. Постигаш с лекота /то, явно с напъни не става/ най-трудното - да звучат живи, не изкуствени, не изсмукани от пръстите. И зная, че не опира до преживявания само...То - и аз имам елхубави спомени - с прасета!, но не съм добър разказвач.
Но, думата не е за мен и моите спомени. Ще се радвам да видя някой ден всичко, написано от теб, събрано в книга.
Поздрави! |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 22:35:52 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за прочита. А щом става дума за Елхово, съвсем естествено си идват и дивите прасета, и сомовете. |
]
Re: Елхубаво от verysmallanimal на 06.04.2011 @ 16:51:33 (Профил | Изпрати бележка) | Сърдечен поздрав и благодарност за красивото преживяване с разказа ти! |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 22:36:41 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: Елхубаво от kristi на 06.04.2011 @ 17:08:30 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми твоето "Елхубаво", ано! Познат ми е този край... върна ме назад във времето... и мило ми стана... тронките, да!... красивите цигани ))... И благодаря ти за преживяването!
П!!! |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 06.04.2011 @ 22:38:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ама наистина много красиви цигани, нали? И ямболските не падат по-долу. Какъв пазар на булки ставаше някога... |
]
Re: Елхубаво от Markoni55 на 09.04.2011 @ 00:08:00 (Профил | Изпрати бележка) | Върна ме към една прекрасна възраст....първи курс. Някакво момче успя да ме впечатли разминавайки се с мен на гарата и дори ми изкопчи адрес. После получих писмо от ВП...бяха го взели в казармата и то в Елхово, после Звездец...Писахме си шест месеца...почти любов. И после първата отпуска, която всъщност се оказа край. Нещата не бяха същите като в писмата. Много ми липсваха тези писма, но той беше твърд. Никакъв компромис - краят е край! Хубав спомен. Благодаря ти!
Много тънко ги разнищваш нещата, така че и да си далеко от главната тема пак се хващаш оплетен в някаква емоция, в спомен, асоциация. Тихо, кротко и напоително...и виждаш как избуява една хубава история. Поздрави! |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 09.04.2011 @ 11:18:23 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да си спомниш една любов, дори да е почти. Поздрави и на теб! |
]
Re: Елхубаво от Ufff на 09.04.2011 @ 08:52:59 (Профил | Изпрати бележка) | Браво!
Аз също бих искала да те прочета на книга. |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 09.04.2011 @ 11:18:56 (Профил | Изпрати бележка) | Сложна работа е това с книгите. |
]
Re: Елхубаво от Ufff на 09.04.2011 @ 11:20:16 (Профил | Изпрати бележка) | Добре, че е сложна, защото инак всеки ден ще излизат. И баш чиито не трябва;) |
]
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 09.04.2011 @ 11:22:46 (Профил | Изпрати бележка) | Всяко зло - за добро. |
]
Re: Елхубаво от sia на 09.04.2011 @ 12:10:38 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да коментирам, радвам се, че мога да те чета,
благодаря.
|
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 09.04.2011 @ 14:58:55 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря, че ме четеш! |
]
Re: Елхубаво от Vesan (proarh92@abv.bg) на 12.04.2011 @ 00:33:09 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да кажа, Аноним... толкова много болка и истина има в разказа ти, че просто... позволи ми да ти стисна ръката, макар и виртуално! |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 12.04.2011 @ 10:21:52 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че го прочете, Весан! |
]
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 15.04.2011 @ 16:50:59 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали е точно разказ, но се получи някакво нещо. |
]
Re: Елхубаво от Iszaard на 16.04.2011 @ 12:39:01 (Профил | Изпрати бележка) | Разказ е. Мисля, че в писането не е добре прекалено да се робува на изкуствоведски правила. Понякога тези същества стигат дотам да спорят със самия автор дори какво е искал да каже. А това е наистина смешно :))) |
]
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 16.04.2011 @ 12:44:25 (Профил | Изпрати бележка) | Все си е друго да ти кажат какво си искал да кажеш. |
]
Re: Елхубаво от Iszaard на 19.04.2011 @ 18:28:12 (Профил | Изпрати бележка) | Приемам това като шега. Едва ли! Аз поне не обичам - за пълната свобода съм. Вярвам в идеята, че стилът е самият човек. |
]
]
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 20.04.2011 @ 01:00:43 (Профил | Изпрати бележка) | БЕШЕ интересно, но тогава още не го осъзнавахме. |
]
Re: Елхубаво от mariniki на 09.05.2011 @ 22:07:34 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | припомни ми за онова време...
и някак внесе топлота в душата ми споменът от ония дни...
разказите ти са винаги вълнуващи и невероятно истински...
сърдечен поздрав, anonimapokrifoff.. |
Re: Елхубаво от anonimapokrifoff на 09.05.2011 @ 22:09:18 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че прочете! |
] | |