автор: Anych

Тази вечер е тъй непонятно красива
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът.

Неусетно си спомням за детската стая.
Беше с изглед към кея и с вкус на море.
И тогава в прозореца влезе случайно
покоряващо топъл, напевен рефрен.

Нежно пееше тя – непокорна и крехка.
Беше вик за любов всеки неин шансон.
Като плахо врабче търси малко утеха;
тя разперва ръце: “Hey, venez mon garçon!”

Песента й звучеше на дока и в кръчми.
Тържество на духа беше нейният глас.
Беше дяволска музика, шепот измъчен,
беше ангелски хор, беше цялата власт!

И сега се заслушвам копнежно в морето.
Тук вълните и бризът са с твоя параф.
Аз отново те чувам – оттам – в небитието.
Ти си вечна, нетленна, безсмъртна, Пиаф!