автор: roza1

Малки, големи
се изнизват минутите
бързат...
Ще замине далече
по вода тръгнал е вече
денят мокър
себичен, облечен
във листа
от поредната есен.
Все едно е
кога ще се върне
и дали ще открие
посоката.
Нека плаче небето
аз ще се смея
във дъжда
усмивка слънчева
ще намеря.


29.09.2004