Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вече не помня дали срещата ни с него беше случайна или предварително уговорена. Бяхме заседнали в едно заведение точно до Фестивалния комплекс. Пихме доста, само че водка имаше единствено в неговата чаша – тогава аз бях в славния си безалкохолен период, който щеше да продължи още цели пет години. Много време не се бяхме виждали – от събирането на класа. Тогава той беше с жена си – миловидно по-младо от нас момиче. Сега Ангел седеше пред мен прегърбен и с напълно побеляла коса, а бяхме само на 30. Говореше почти без пауза: за развода си, за любовта. Най-вече за любовта.
Тя била 12 години по-възрастна от нас и живеела в неговия вход. Омъжена и с дете колкото сина му. Отначало се сближили заради малчуганите, но много скоро не можели един без друг. По-точно той не можел без нея. Не му стигал въздухът, когато тя не е наоколо. Пишела прекрасни стихотворения, отворила очите му за красотата. Чул музиката на дъжда и на вятъра, усетил с кожата си тишината. „Тя ме научи на всичко, на всичко! Знаеш ли колко божественост има в залеза, в разцъфването на една малка незабележима тревичка?” За първи път напълно се слял с друго същество, такова чувство не бил изпитвал дори и със съученичката ни Албена, която се омъжи за друг, докато Ангел беше в казармата. Признал за любовта си на жена си, защото не можел да си позволи да я мами, събрал си багажа и се изнесъл от апартамента, а след няколко месеца вече били разведени. Любимата му не искала да напусне съпруга си, но продължавали да се срещат тайно.
После тя се разболяла. „Когато ракът я повали на легло – продължи Ангел, а думите сякаш пареха в гърлото му, - всеки ден звънях на вратата й и молех мъжа й да ме пусне при нея. Отстъпи в деня преди смъртта й. Тя като че ли не ме позна, погледът й дори не се спря на мен. Непрекъснато повтаряше имената на мъжа си и сина си. Не помня как съм си тръгнал оттам…”
Отишла си само на 39 – преди 3 години, и оттогава той не живеел, бил сянка. Утешителните ми думи бяха напълно излишни – както са непотребни за дървото пожълтелите листа. Той не искаше мнението ми, имаше нужда само от слушател. Каза, че с Албена, с която си останали приятели, се чували редовно и тя се опитвала да го изтръгне от мъката му, но единствено това му останало от тази, която обича…
Видяхме се след осем години на среща със съучениците. По някое време дойде при мен, вече беше пил доста: „Знаеш ли, че имах връзка с Вяра?” Чух, казвам, а сега нямаш ли? Не я виждам тази вечер… Разделили се, обясни той, защото разбрал, че докато е била с него, веднъж спала с бившия си мъж. „А за Веселка?” Какво за Веселка, викам, и с нея ли? Тоя пич нещо е тръгнал да оправя съученичките наред, обаче днес и Веселка липсва. „И с нея не се получи – каза, - с никоя друга не е това, което някога имах.” И как да стане с Веселка, мислех си, като тя не пие, не пуши, храни се разделно и е луда по планините, а ти вече си се спиртосал? Премълчах. „Знаеш ли – продължи той, - че аз навремето май не ти разказах за най-щастливите си мигове? Когато напуснах жена си, тя отказа да остави мъжа си. Страхуваше се от разликата във възрастта ни… Бях най-жалкият и най-отчаяният човек на земята. Отидох в планината, в селото на баща ми. Къщата ни е накрая, отдалечена от другите. Исках да умра. Цяла нощ стоях навън и се наливах. Беше ясно време и гледах небето – там то е различно, не е, каквото е над Варна. Звездите са огромни. Мисля, че през тази нощ отворих душата си за Господ… Гледах изгрева, слушах песента на птиците. А после видях и нея – първо със сърцето си, после с очите. Вървеше през цъфналите глухарчета и държеше в ръце обувките си. Слънцето огряваше медната й коса, лицето й сияеше. Краката й и полите на роклята бяха мокри от росата… Беше вървяла пеш километри – автобусът спира в съседното село. Как е изминала сама пътя, кого е питала за къщата, не зная. Навярно я е водил копнежът ми по нея, викал съм я с гласа на кръвта си… Остана три дни – най-прекрасните в живота ми. Тя беше моя, само моя!”
Стига, Ангеле, не се стърпях, когато се е разболяла, е разчитала единствено на мъжа си, мислела е за него, защото той ще й отгледа детето. Затова не й е било до тебе… И колко вода изтече оттогава, стегни се! Тя е мъртва, не разбираш ли? Той хвана ръката ми над лакътя и я стисна до посиняване: „Никога повече не си позволявай да говориш така за нея! Никога! Жива е, докато аз съм жив!”
Можех да направя нещо, да го ударя например, но какъв е смисълът? Болката нямаше да го освести, защото щеше да е нищожна пред тази, която го разяждаше.
Мина много време, аз преживях възторжен възход и стремително падение. Сменях не само адреси, но и телефонни номера. Все пак съученици ме откриха за 30-годишнината от завършването на гимназията, но този път се събирал целият випуск. Когато влязох в ресторанта, в първия момент се стъписах от лелките и чичковците наоколо, после с усилие започнах да разпознавам лица. Накрая видях и класа си. На масата като лебед сред патици се открояваше Магда, загоряла от солариума и в ефирна розова пачка. Знаех, че беше хванала възрастен богат бизнесмен и преди години му роди дете. За нея, за разлика от всички останали, времето беше текло обратно и сякаш тя пак беше на 18, но по-красива. Личеше си, че е прясно тунингована – без нито една бръчка по лицето: мургав седеф, инкрустиран с изумруди – очите й. Двама от нашите, коремни хирурзи, я зяпаха като хипнотизирани и единият каза с неприкрита професионална завист: „Пластичен хирург да си в наше време, мой, а не касапин като нас!” Единодушно решихме, че Магда е гордостта ни, но емблемата на випуска скоро се изнесе, защото не беше откачена, че да си излага лифтинга и силикона на цигарен дим и спиртни изпарения и да прецаква вложението на спонсора. Спомних си как преди много години Ангел скочи да бие тогавашното й гадже, за да разчисти пътя на приятеля си, който беше полудял по нея, а тя не му обръщаше внимание…
Другата атракция беше Веселка младоженката. Избраникът й, петнайсетина години по-млад от нас, се изтрепваше да кани на танц по-засуканите съученички на жена си и не се уморяваше да повтаря, че всички от техния набор са голяма работа. А Веселка разказваше как си казали „да” на не знам кой си връх и било толкова романтично, че им се искало да го повторят.
Никъде не се виждаше Вяра, която се събрала с мъжа си, нито Албена, но затова пък след толкова време срещнах Илка. Някога бяхме в един литературен кръжок, тя пишеше нежни мечтателни стихотворения. Сега беше цялата в черно, с подуто от плач лице и уморена руса коса. Две съученички я подкрепяха. „Съпругът ми почина – изхлипа тя. – Беше от „д” клас, Людмил…” Знаех това, но и друго – че приживе я е потрошавал от бой, а тя сега не можеше да го прежали. Женско сърце…
Почти не говорихме с Ангел – беше дошъл с новата си жена, но си тръгнаха рано, както и огромната част от присъстващите. Десетина неспасяеми малоумници продължихме в първия изпречил ни се бар и я откарахме на уиски до 7 сутринта. После групата ме изпрати, защото живеех най-близо. Огласихме махалата и заглушихме птичите трели от Морската градина.
Когато се плъзнах безшумно до спящата си топла половинка, някакво чувство за виновност се опита да ме ухапе, но му изтръгнах отровните зъби мълниеносно. Преди да се унеса, се сетих за Ангел. Щастлив ли си сега, попитах го в ресторанта. „Добре съм – отговори той. – Къщата ми е изчистена, манджата ми е наготвена и щом се прибера, веднага ми подават пантофите. Ти ще ме разбереш… Как се живее с жена, която не пише поезия?”
Публикувано от alfa_c на 04.04.2011 @ 23:29:47
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Ангел и жените" | Вход | 16 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ангел и жените от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.04.2011 @ 18:02:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Поет(ес)ите са чудесни за любовници, но като съпрузи са нефелни... Което не означава, че последните са читави поети по презумпция.
:)
Чисто стратегически, Ангел е постъпил дяволски умно, като преди това съдбата му е помогнала. Чисто реално, могат да ме убият за любовно коравосърдечие.
И чисто по човешки, не слушай глупавите ми философии, а продължавай да доставяш радост с текстовете си. И съм много, много сериозна.
|
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 18:13:21 (Профил | Изпрати бележка) | А реално погледнато кой нормален човек се хваща с поетеса или поет? Трябва да си поне малко мръднал и най-важното - да ти е заспал инстинктът за самосъхранение. |
]
Re: Ангел и жените от esperanca на 05.04.2011 @ 14:20:36 (Профил | Изпрати бележка) | ...най-върховният егоизъм - любовта..., най-върлият алтруизъм - самотата |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 14:24:50 (Профил | Изпрати бележка) | Интересна сентенция и сигурно е вярна. |
]
Re: Ангел и жените от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 05.04.2011 @ 12:54:11 (Профил | Изпрати бележка) | Ама си и ти!... Магесник-възкресител! Без малко (и без време...) да изтърся, най-машинално ... ... !
А бе, това, дето на Великден си го казваме... :)
Как ли ти е хрумнало, на фона на *10 годишни* сбирки на класа, да ги описваш тия душевадни мъки?
*Възкреси* и на мен сбирките *на класа*... (на 40 годишнината стана *на випуска*, че много оредяхме.)
То и като *класове* бяхме по 18-20 човека само... та затова по-бързо оредяваме...
А какво е да се влюбиш в поетеса? Незнам...
Трудно ми е да си го представя. Макар че, мъката - да!
Благодарение на теб, разбира се... :)
Добре го правиш! Това е!
Поздрав от мен!... И - давай,... Още!!! :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 14:20:46 (Профил | Изпрати бележка) | Не го написах, но на Ангел му отговорих на въпроса: "Много лесно." |
]
Re: Ангел и жените от mariq-desislava на 05.04.2011 @ 10:57:17 (Профил | Изпрати бележка) | Душевадник такъв.:) С такава нежност пишеш, че понякога е трудно да го понесе човек, но пък си заслужава да бъдеш прочетен, защото правиш света някак по-човечен. |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 12:18:36 (Профил | Изпрати бележка) | Зависи от какъв ъгъл ще погледнеш нещата. |
]
Re: Ангел и жените от shtura_maimunka на 05.04.2011 @ 10:39:53 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Няма да дам на примата да го чете!;-)))
Харесва ми да чета твоите истински истории!
Усмивки, и спорен ден за теб...варненецо!:-) |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 12:19:14 (Профил | Изпрати бележка) | Защо ме лишаваш от един читател? |
]
Re: Ангел и жените от sonnic на 05.04.2011 @ 09:50:20 (Профил | Изпрати бележка) | Един наш поет беше написал: "Човекът във живота прави своя избор/ след първата си крачка и след това след всяка следваща." Направил си е най-сетне съученикът ти избора! Писателките и поетесите май не поднасят пантофи...или греша?!
Поздрави за увлекателния разказ!!!
Слънчев ден! |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 12:20:26 (Профил | Изпрати бележка) | Вероятно и сред тях има специалистки по пантофите. |
]
Re: Ангел и жените от ASTERI на 05.04.2011 @ 09:29:32 (Профил | Изпрати бележка) | Добро утро, anonimapokrifoff!
...
„Добре съм – отговори той. – Къщата ми е изчистена, манджата ми е наготвена и щом се прибера, веднага ми подават пантофите. Ти ще ме разбереш…
ДОБРЕ СЪМ... Много често, с тия думи обличаме примирение, безизходица или просто съществуване...
Поздрави! Както винаги, разказаното от теб не само докосва, а боли, задавя, крещи...
Хубав ден ти желая! |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 12:21:17 (Профил | Изпрати бележка) | Хубав и на теб, благодаря, че прочете! |
]
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 12:22:18 (Профил | Изпрати бележка) | Да, понякога ангелите се влюбват дяволски. |
]
Re: Ангел и жените от Omaia на 05.04.2011 @ 00:03:22 (Профил | Изпрати бележка) | "Къщата ми е изчистена, манджата ми е наготвена и щом се прибера, веднага ми подават пантофите. Ти ще ме разбереш… Как се живее с жена, която не пише поезия?”
!!!
Браво!
Знаеш как да поведеш читателя през събитията и как да го оставиш да живее в тях, след като вече е прочел текста.
|
]
Re: Ангел и жените от Iszaard на 05.04.2011 @ 18:48:18 (Профил | Изпрати бележка) | Има нещо много познато, поне за мен, в разказа ти. След като го прочетох докрай ме облъхна тъга, идваща вероятно от времето, от мигове, които за мен сега могат да бъдат само спомени. Сигурно наистина не можем да имаме всичко -или живеем що годе спокойно, или умираме всеки път от болката и невъзможността на силните чувства... |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 05.04.2011 @ 18:52:15 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки си има своя ад. |
]
Re: Ангел и жените от sia на 07.04.2011 @ 21:15:52 (Профил | Изпрати бележка) | Може да е най-тъпия коментар, но като прочетох се
сетих за един виц. И веднага ще ти го кажа - двама приятели
се срещат, единия вика - как си, как я караш, а другия вика -
а, много добре съм, ожених се, добре е, много добре -
прибереш се в къщи, чисто, топло, жена ти слага салатата,
мирише на печени ребърца от кухнята, ракия,
тя се върти около теб и гука, гука, гука,
гука, мама й деееба!...
Отново прочетох с интерес и удоволствие, благодаря!
Другото мисля ще разбереш. |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 07.04.2011 @ 21:29:49 (Профил | Изпрати бележка) | Да, това гукане е като да сложиш лайно в каца с мед. |
]
Re: Ангел и жените от Markoni55 на 09.04.2011 @ 00:28:35 (Профил | Изпрати бележка) | Няма златна среда! Човек все иска да е някъде другаде! Хубав разказ. Умееш ги тези неща! |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 09.04.2011 @ 11:20:01 (Профил | Изпрати бележка) | Вероятно златната среда е най-скучното нещо на света. |
]
Re: Ангел и жените от stefka_galeva на 14.04.2011 @ 23:26:02 (Профил | Изпрати бележка) | Зависи от поезията! Поздрави:):) |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 15.04.2011 @ 00:08:43 (Профил | Изпрати бележка) | Каквато и да е, все е трудно. |
]
Re: Ангел и жените от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.04.2011 @ 00:30:36 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ си написал, Аноним! |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 15.04.2011 @ 11:02:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за оценката! |
]
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 04.05.2011 @ 23:07:35 (Профил | Изпрати бележка) | Да, страданието на младини не се забравя. |
]
Re: Ангел и жените от mariniki на 26.05.2011 @ 23:21:12 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | Ангел и жените...не е случайно това заглавие...
и въбще нищо не е случайно...въпрос на време е да ти се случи всичко...
много ме впечатляват твоите текстове, anonimapokrifoff...
самовглъбявам се, и после мисля за какво ли не...
но винаги за тъжните неща...
сърдечен поздрав... |
Re: Ангел и жените от anonimapokrifoff на 26.05.2011 @ 23:23:13 (Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам, че мислиш все за тъжните неща. Някой ден ще напиша нещо весело. |
] | |