автор: veniamin

Ние сме като слетите стрелки
на часовника в дванайсет,
но вместо да сме предсказуемо точни,
аз отново избързах
и се взривих в другото измерение,
после стрелката ми
клюмна срамежливо
и се превърна в отчаян секундомер,
който бързаше със свойта дребнавост
да покаже, че времето не е спряло,
и че няма смисъл,
толкова отчаяно да се въртиш
по часовниковата скала,
полудяла от липсата на безвремие.