автор: borrco

Пораснахме заедно.
Вчера ли беше,
когато стоеше
рамо до рамо
със мен
във игрите,
с които преминаха
дните безгрижни
на нашето детство
щастливо.
Живота пое ни
в ръцете си
силни
и ние потънахме
в него, безсилни
да върнем назад
часовете
от нашето детство.
„Едва ли е нужно" -
задружно
ще кажем това.
Нали сме рода
и често
съгласни сме с теб
за това-онова.
Не винаги, значи,
но наш'те задачи
в живота
са вече различни.
Макар че сме
брат и сестра,
на хубав човек
ти си вече жена
и двамата с него
вървите напред,
и в дует
изпълнявате хита
на пътя житейски.
Щастлив съм,
когато ви гледам
така като мъж и жена
във мила хармония
и любов.
Спокоен се чувствам,
щом знам,
че добре си
и без да се питам
къде си,
аз знам,
че ти, там
до своя съпруг,
си щастлива.
Ти си моята
малка
сестрица-росица
и не е случайно,
че казвам това,
защото сълзата
в тревата,
макар да е тъжна,
прилича на теб.
Защото е чиста,
по-детски лъчиста
и пак ще го кажа,
прилича на теб.
....................
На Бог
благодарен съм аз,
че те има.