* * *
Сънувах сън.
Бяла светлина и сътворение ...
попаднах в друго измерение.
Стоях навън.
Прашеца звезден сипеше искри
смесваше се той с цветя в зори...
Луната се усмихна!
Събрах аз тази магия в душата
и искрено я полях със сълзата...
Сърцето притихна!
В утрото на новия ден се роди
нещо прекрасно. Отворих очи!
Знам, не е сън!
Ти бе родена в това изваяние.
Ти - цвете, дъга и бяло сияние!
Име ти дадох -
моя любов!!!