автор: ma_gi

Ами…
понякога съм синя фея,
понякога:
червено-черна вещица…
И аз не знам,
коя от двете ни ще смее,
да се изгуби,
търсейки те в себе си.
Докосвайки те,
нежнопеперудено,
ще пламне в огън синята магия,
копнеж за тъмна нощ
ще се събуди,
ще се отприщят
тайнствени стихии,
луната,
оня танц, ще затанцува,
ще вият с нея всички вълчи мисли
и в своя демон,
впила устни влюбени,
от вещерското биле ще поискам…

А вещицата в мен
ще те омае,
вулкан любовна лава ще изригне
и със слова,
които тя си знае,
жарава ще разгаря,
да не мигнеш,
но щом изпиеш устните й жарки,
ще се смири,
ще стане тиха струна,
река спокойна,
спряла се за малко,
забравила за бързеи
и лудост…

Ами…
понякога съм синя фея,
понякога
червено-черна вещица.
Ала и двете
се изгубиха във тебе.
А аз,
в очите ти,
намерих себе си.