автор: hesperus

Опитай се потоците да спреш,
събудени - животът да възраждат...
Не можеш щъркелите да възпреш
във старото гнездо живот да раждат.
Опитай се да забраниш на дряна
да цъфне пак във злато и сърма....
Южнякът да възпреш, подхванал
напъпилата жадност на пръстта...

Събудена след студ и сън земята
поема пролетта като знамение,
протяга филизи, жадува светлината,
подготвя с хор от птичо вдъхновение
и с цветове на спомен в лятна нощ,
в косите на жена - от лъч излята,
ръка и нежност...помнещи се още...
Започва жадна да подрежда лято!